Въведение към релаксирано състояние, музика, която е позната, тялото натежава, като преди сън, дишането е забавено. Усещам леката ръка на Кинчa върху челото си. После започва друга музика, с изразена динамика – разбирам, че трябва да „дишам”. В този момент дишането, усвоено в йога практиката ми пречи, но Кинча просто ми показва какво трябва да правя. Ето, че нещо започва да се случва…

Върховете на пръстите ми изтръпват, изтръпването бързо пропълзява, обхващайки горни, долни крайници, после цялото тяло. Започват болезнени мускулни контракции, които не мога да управлявам, сякаш наложени ми неизвестно как, но които мога само да регистрирам, не и да управлявам. Усещам болка, хипертонус на мускулатурата, който е толкова силен, че преживявям усещането, че всеки момент костите на китките ми ще се счупят. Долните крайници и тазът ми също са обхванати, както и шията и лицевата мускулатура.

В някакъв момент Кинча проверява гръден кош-диафрагма-дихателна мускулатура, която обаче е свободна и незасегната. В състояние съм да регистрирам всичко, което се случва. Ръцете се повдигат рязко нагоре, сякаш пуснати от пружина и докато непроизволните движения в посока нагоре и надолу към тялото продължават, аз усещам, че те вдигат със себе си широки мантийни ръкави от светлинна енергия – много интензивна, бяла светлина.

Постепенно болката в ръцете затихва, вече мога леко да движа китките си, макар че са необичайно изкривени. Все още в силен хипертонус, ръцете ми леко се изправят и усещам широки потоци от енергия да струят през върховете на пръстите ми. Веднага разбирам, че мога да разширявам и стеснявам тези потоци, или пък да ги превърна в два светлинни меча, което и направих. Опитах малко да си поиграя с тях, разбирах, че с това, което струи през ръцете ми, могат да се правят различни неща, даже ги раздвижих и почнах да опитвам по-прецизно насочване, но не попитах какво да правя с този инструмент, с който се бях сдобила.

Описваните преживявания нямат изразената в ежедневието последователност, по-скоро може и да са едновременни в различни точки или нива. Чух познат глас, сякаш да ме успокои, който ми каза: “Имаме две деца”. В този момент, пред мен застанаха две същности, едната веднага излезе напред, а другата сякаш боязлива и срамежлива, застана успоредно и малко по-назад. Тези същности ми се представиха, дойдоха при мен само като енергия, нямам описание за тях.

Движенията на ръцете продължиха и забелязах, че и лактите и раменете се огъват неестествено и искат да придобият формата на криле. Дойде само една дума – „нежност” и усещане за хиляди нежни перца, които покриват горната част на ръцете-криле. Едновременно с това, процесът, който преживявах като втвърдяване на тялото продължаваше и постепенно си дадох сметка, че това е промяна на формата, тялото ми започваше да се превръща в кристал. Цялата структура се стремеше към оформяне на лебед от зелен кристал, от най-нежното и същевременно наситено зелено и в този момент чух (или в мисълта ми дойде идея) за пръстен със зелен камък. Много усърдно се стремях да завърша лебедовата кристална трансформация, но като че ли краката ми приличаха по-скоро на две кристални шишарки и пречеха на птицата.

Около мен имаше неперсонализирани същности, добронамерени, които ме насърчаваха без думи. В този цикъл чух ясно само думите: „нежност” и в даден момент от трансформацията – „сила”. И така, едновременно усещах зеления кристал в конкретна форма отвън, и клетките ми отвътре, без цвят, а просто като отделни малки кристали, и в същия момент образуващи единна, прозрачна структура.

Преход в нов цикъл… Позната музика. Тялото ми вече е пластично и гъвкаво, започва да танцува сред някакви воали, за малко се мяркат шалвари в ярък оранж. Много ръце едновременно правят движения като многорък Шива, всичко е като многолентова пулсираща спирала, в този момент тялото е Танц, умът е Танц и чрез този Танц пишеш, говориш, изразяваш неизразимото, на което само можеш да се радваш и да го приемаш.

Още един цикъл… В този цикъл танцувам с цветове, тялото е някъде там. Ръцете се вдигат, за да създадат едно определено пространство, просто „опъват” много фина материя помежду си, създавайки сферичен свят на нежно избухващи лотосови цветове.

И тук се случва едно прекрасно изживяване на любов и благодарност – отправям ги към ангелските същности, които са с мен и ме подкрепят, може би към някой невидим, а също и към онзи успокояващ глас от първия цикъл, който ми показваше децата; благодарност към Кинча и някакъв непреводим разговор с нея. Усещам физическото си тяло напълно потопено в някакъв флуид и знам, че май трябва да се връщам в триизмерния свят…

Р.С., София