Днешната ми сесия се състоя от две части – „черна” и „бяла”, „зло” и „добро”. Обикновено, реакцията на тялото ми започва доста бързо (може би след секунди), но тогава се позабави. Даже в един момент си помислих, че нищо няма да се получи. В крайна сметка, не само се получи, но беше едно невероятно, неописуемо преживяване.

Първата, „черната” част започна с леко (за разлика от предишните пъти) изтръпване на крайниците, основно ръцете. В съзнанието ми изплува случка отпреди 12 години – опит за изнасилване. Видях мястото, човека. Разплаках се; всичко беше черно, непрогледна тъмнина. Изтръпна ми и коремът, имах чувството, че не мога да дишам. Бях парализирана цялата. Чувах инструкциите – движи се, дишай, но за известно време не бях в състояние да ги следвам. Не можех да помръдна. Усещах, че дясната ми ръка се издига и отпуска на леглото, в ритмични движения.

След като поплаках известно време, стигнах до връхната точка на този цикъл – прозрението: „Не съм виновна, не съм виновна! Пускам те на свобода, в този момент, с теб се разделяме!” (с човека, който се опита да ме изнасили). След толкова много години, аз си дадох опрощение. През цялото това време, стотици, дори хиляди пъти се питах дали наистина не бях виновна аз, дали аз не предизвиках този човек с нещо. Сега вече зная, убедена съм, то е част от мен – НЕ СЪМ ВИНОВНА ЗА НИЩО! Каквото и да направи човек, никой няма правото да упражнява насилие върху него. Последва спад в усещанията ми и към края, спонтанно си казах, че се обичам. Обичам тялото си, обичам себе си. За първи път в живота ми. Тялото, което е подлагано на безчет диети, тъй като никога не съм го харесвала, камо ли обичала.

Започнах отново да дишам, за следващия цикъл. Изведнъж тъмнината изчезна, отстъпи място на светлина. Мека, жълта, красива, изпълваща целия ми взор светлина. Tогава се появиха птиците – две красиви птици, тя и той. Символът на хармонията и разбирателството. Олицетворение на щастието. Макар и безмълвни, между тях цари пълно единомислие и разбирателство. Летят над безкрайна зелена поляна, обагрена с жълти и лилави цветя. Небето е прекрасно синьо, безоблачно и чисто. Необезпокоявани от нищо, птиците изпълняват волния си танц и постепенно започват да се издигат все по-високо. Постепенно се издигат над Земята и навлизат в пространство, също много светло, но от бяла светлина.

И тогава се появи Той, Бог. Приличаше на дух от детските филми – с глава, но тяло, сякаш покрито с чаршаф. Носи се из въздуха – ефирно, леко, сякаш изпълнява някакъв танц. И в този момент тя и той се сляха в едно. Заприличаха на Него и се включиха в танца Му. Танцуваха в синхрон, на дистанция един от друг. Чувствата, които изпитвах в този момент, са просто неописуеми, неземни. Дори и в момента, когато си записвам преживяното по време на тази сесия, треперя цялата. Спокойствие, невероятно спокойствие и блаженство. Красота. Абсолютното щастие. Всичко най-прекрасно на света, слято в едно, претворено точно в този момент. Притаих дъха си – исках тази среща, тези емоции и усещания да продължат възможно най-дълго. Беше ми изключително хубаво на душата. Имах усещането, че тялото ми е безкрайно леко, сякаш нематериално и се издига над кушетката.

И тогава казах: „Господи, моля те да изцериш детето ми!” (което в този ден се разболя и бях притеснена). А той ми отговори: „Довечера, когато се прибереш, вече ще е здраво”. Дори за миг не се усъмних в думите, вътрешно бях убедена, че това ще се случи. Така и стана.

Усмихвах се; очите ми се въртяха изключително бързо, неволево – сякаш щяха да излязат от орбитите си. През цялото това време чувах да свири пиано. Усещах лявата си ръка да извършва движения, наподобяващи свиренето на пиано. Това е моя мечта от детството, която по ред причини, до този момент, не съм осъществила.

Постепенно слетият образ на птиците започна да се разделя по средата и те отново се обособиха като две самостоятелни същества. Бог и белотата около Него започнаха да се отдалечават, а птиците заслизаха плавно надолу, докато достигнаха зелената поляна на Земята.

След като си отворих очите, Кинча ми каза, че изражението на лицето ми било такова, сякаш съм в рая. По-точно попадение не би могла да направи! Също така ми каза, че когато ме е докоснала по челото по време на втората част от сесията, й се е доплакало. Тя също усетила енергията, с която бях изпълнена.

След това преживяване, всичко ми се струваше малко, нищожно. Дори на другия ден се сетих, че не съм яла почти 24 часа! Просто бях забравила! Това ми се случва за първи път и е направо невероятно! Заредена съм с много енергия, не ми се спи, не чувствам нито глад, нито умора…

М.К., София