Отново е петък. Кинча ме посреща, настаняваме се и аз се опитвам да разкажа вълненията, притесненията и емоциите си от изминалите дни. Разговорите с нея ми действат съживително и успокоително – карат ме да се чувствам по-добре. Днес тежестта в гърдите ми е по-голяма от друг път. Сълзи се появяват в очите ми веднага, щом заговоря. Според Кинча, това е тъмнината преди разсъмване…

Време е да легна, очаквам като малко дете да бъда завита, очаквам да чуя музиката. Затварям очи и оставаме само част от мен, ръката върху челото ми и музиката. Отпускам се, не мисля. После започвам да дишам. Почти веднага крайниците ми изтръпват, по-късно усещам трептения в стомаха, челюстта ми се схваща. Това обаче въобще не ми се струва притеснително и продължавам да дишам.

В съзнанието ми притъмнява, после става светло, после започвам да чувам въпроси, идващи от мен: Защо се роди? Защо поиска да умреш?… Става ми мъчно и започвам да плача, а докато плача, гласове, стаени чувства, прикрити действия изплуват и разбирам толкова много! Получавам отговори, осъзнавам и приемам чувства, скрити дълбоко в мен, сдобрявам се със свои постъпки. Плача и сякаш започвам да ставам по-лека и по-лека…

Трудно е да се обясни Ребъртинг сесия. Тя е изживяване, далечно от рационалното мислене и думите. Факт е обаче, че след тази сесия спрях да пуша цигари – просто се почувствах отвратена от тях, а винаги ми е харесвало да пуша… Факт е, че през последните дни общувам по-спокойно. Самооценката ми се е повишила и преобладаващите ми мисли са оптимистични. Продължавам да ребъртирам, за да затвърдя постигнатото.

М. В., Бургас