Само след няколко вдишвания, започнах да усещам леко треперене в крайниците, главно в ръцете. Първо те, а след това и краката ми, започнаха да се тресат. След малко вече не можех да остана в легнало положение, изпитах нужда да се изправя в леглото. Под въздействието на музиката започнах да се клатушкам напред-назад, краката ми бяха кръстосани като в поза за медитация, а с ръцете рисувах кръгове по леглото. На този етап не изпитвах никаква емоция, просто извършвах различни движения, които осъзнавах напълно, но някак не бях в състояние да възпра. Просто имах нужда да движа ръцете, краката, тялото си по определен начин.
След малко усещанията започнаха да стават по-наситени. Почувствах голям студ и трябваше да се увия с одеялото. В този момент Кинча застана зад мен и ме обгърна с ръцете си. Отново започнах да усещам треперене в ръцете и краката, доколкото си спомням, легнах и тогава цялото ми тяло се разтресе. Започна да ми става адски горещо, дори в един момент усетих, че се потя. Вътрешно усещах някакъв страх, той ме задушаваше и аз исках да се освободя от него, исках да го пусна по-бързо, исках тази треска да спре.
Този епизод продължи известно време, след което постепенно тялото ми се успокои. Отново почувствах необходимостта да се изправя в леглото. Поседях така и изведнъж се почувствах изключително щастлива. Видях себе си седнала на плажа, обърнала лице към слънцето, можех да почувствам топлината му, галеща кожата ми, дори и със затворени очи, с превръзка, аз виждах светлина. Усещах спокойствие и лекота, нямаше помен от предишния страх, който изпитах. И се усмихвах…
Но и това приятно усещане отшумя постепенно, а на негово място се появи онова тягостно чувство, което сякаш стяга гърлото ми и не ми позволява да дишам. Този път то беше още по-силно изразено. Сърцето ме заболя много силно в един момент, след това и кръста. Дишането ми се затрудни още повече, усещах много силно стягане в областта на гърдите. След като се успокоих малко и дишането ми се нормализира, легнах в леглото, отпуснах се.
Малко след това областта около устните и носа ми започна да изтръпва, все едно ме бодяха с множество тънки иглички. След това ръцете ми се схванаха и изтръпнаха. В началото исках да ги разтривам и масажирам, но след като ги оставих свободно, те започнаха да треперят и това доведе до още един епизод, в който цялото ми тяло се разтресе силно. Тогава започнах да ритам с краката си, ритах възглавниците около мен, ритах стената. Изпитвах гняв, който освобождавах чрез това ритане. Освен това, през цялото време усещах едно болезнено напрежение в областта на стомаха.
След като свърших, леко изпотена, се завих хубаво с одеялото и легнах. Обзе ме много приятно чувство, беше ми леко и спокойно. Отново започнах да чувам музиката, която беше там през цялото време, но в епизодите, когато тялото ми се тресеше и ме болеше, като че ли изчезваше, не си спомням да съм я чувала. Съсредоточих се върху нея и лека полека започнах да се връщам към нормалното си състояние. Полежах така известно време, а след като си отворих очите, видях, че са минали 50 минути, а аз имах чувството, че са много по-малко.
След края на сесията се чувствах изморена чисто физически, но това е онази приятна умора, която ти дава чувство на удовлетвореност. И въпреки че бях уморена, имах желанието да правя толкова много неща, просто усещах, че ми се живее! А аз реших да започна терапията, защото исках да си върна точно това усещане…
Д.К., Костинброд
