Реални преживявания на хора от холотропни сесии

Отначало дишах силно, така че да се чувам, въпреки силната музика. После започнах да усещам леко замайване, придружено с изтръпване на ръцете. Почувствах леко гъделичкане и ми стана смешно. После смехът премина в тъга, а гъделичкането - в болка. Усещах болката все по-силно в тялото си - в ръцете (пръстите ми бяха сковани), коленете, стомаха и гърба. Болката не беше непоносима, но неприятна. Тялото ми се схващаше все повече и повече. Опитвах се да дишам силно, за да преодолея болката.

Почувствах, че навлизам в някакво тъмно място. Беше изпълнено с тъга. Започнах да се въртя и да плача. Питах се наум защо съм толкова тъжна. Повтарях си: „Кажи ми, кажи ми"... После се появи мисълта за бебе - усетих се бебе. Тялото ми се сви в ембрионална поза. Усещах много силна мъка, плачех с глас, като за секунди задържах дъха си, сякаш не исках да дишам.

Тялото ми продължаваше да се сковава и обездвижва. Аз се опитвах да дишам силно и равномерно и си повтарях "чувам те, чувам те" (имах усещане че разговарям със себе си, че съм навлязла там, дълбоко в мен и този път бях решена да чуя какво ми казва моето вътрешно Аз). Чувах дишането си, но сякаш не дишах аз, не го свързвах със себе си. Не можех да мърдам. Болеше ме. Тогава се появи другата мисъл: „Пусни ме да си отида"... Не разбрах - кого да пусна? Къде да отиде?

Изплаших се. Сякаш исках да се освободя (от тялото си?, да умра?). Започнах да си повтарям, че всичко е наред, че ще оправим нещата. После усетих, че това, което преживях е достатъчно и постепенно, тъгата започна да отслабва, заедно със сковаността и неподвижността на тялото.

Бях потресена от две неща - да почувствам себе си отново бебе и да почувствам онова място, пълно с тъга, някъде в мен. Обхвана ме странно чувство, като безразличие, апатия. Не изпитвах никакви емоции - нито положителни, нито отрицателни. Усещах света наоколо, бях част от него и в същото време не бях - той не ме интересуваше. Бях изморена и ми се спеше. По-късно не бързах да се прибирам в къщи (макар че ме чакаха децата). Исках да бъда сама със себе си. Да проумея това, което преживях...

Б.И., София

Само след няколко вдишвания, започнах да усещам леко треперене в крайниците, главно в ръцете. Първо те, а след това и краката ми, започнаха да се тресат. След малко вече не можех да остана в легнало положение, изпитах нужда да се изправя в леглото. Под въздействието на музиката започнах да се клатушкам напред-назад, краката ми бяха кръстосани като в поза за медитация, а с ръцете рисувах кръгове по леглото. На този етап не изпитвах никаква емоция, просто извършвах различни движения, които осъзнавах напълно, но някак не бях в състояние да възпра. Просто имах нужда да движа ръцете, краката, тялото си по определен начин.

След малко усещанията започнаха да стават по-наситени. Почувствах голям студ и трябваше да се увия с одеялото. В този момент Кинча застана зад мен и ме обгърна с ръцете си. Отново започнах да усещам треперене в ръцете и краката, доколкото си спомням, легнах и тогава цялото ми тяло се разтресе. Започна да ми става адски горещо, дори в един момент усетих, че се потя. Вътрешно усещах някакъв страх, той ме задушаваше и аз исках да се освободя от него, исках да го пусна по-бързо, исках тази треска да спре.

Този епизод продължи известно време, след което постепенно тялото ми се успокои. Отново почувствах необходимостта да се изправя в леглото. Поседях така и изведнъж се почувствах изключително щастлива. Видях себе си седнала на плажа, обърнала лице към слънцето, можех да почувствам топлината му, галеща кожата ми, дори и със затворени очи, с превръзка, аз виждах светлина. Усещах спокойствие и лекота, нямаше помен от предишния страх, който изпитах. И се усмихвах...

Но и това приятно усещане отшумя постепенно, а на негово място се появи онова тягостно чувство, което сякаш стяга гърлото ми и не ми позволява да дишам. Този път то беше още по-силно изразено. Сърцето ме заболя много силно в един момент, след това и кръста. Дишането ми се затрудни още повече, усещах много силно стягане в областта на гърдите. След като се успокоих малко и дишането ми се нормализира, легнах в леглото, отпуснах се.

Малко след това областта около устните и носа ми започна да изтръпва, все едно ме бодяха с множество тънки иглички. След това ръцете ми се схванаха и изтръпнаха. В началото исках да ги разтривам и масажирам, но след като ги оставих свободно, те започнаха да треперят и това доведе до още един епизод, в който цялото ми тяло се разтресе силно. Тогава започнах да ритам с краката си, ритах възглавниците около мен, ритах стената. Изпитвах гняв, който освобождавах чрез това ритане. Освен това, през цялото време усещах едно болезнено напрежение в областта на стомаха.

След като свърших, леко изпотена, се завих хубаво с одеялото и легнах. Обзе ме много приятно чувство, беше ми леко и спокойно. Отново започнах да чувам музиката, която беше там през цялото време, но в епизодите, когато тялото ми се тресеше и ме болеше, като че ли изчезваше, не си спомням да съм я чувала. Съсредоточих се върху нея и лека полека започнах да се връщам към нормалното си състояние. Полежах така известно време, а след като си отворих очите, видях, че са минали 50 минути, а аз имах чувството, че са много по-малко.

След края на сесията се чувствах изморена чисто физически, но това е онази приятна умора, която ти дава чувство на удовлетвореност. И въпреки че бях уморена, имах желанието да правя толкова много неща, просто усещах, че ми се живее! А аз реших да започна терапията, защото исках да си върна точно това усещане...

Д.К., Костинброд

Първа сесия

Още с първите няколко вдишвания започна да ми се завива свят. Първото нещо, което усетих, беше силно схващане в дланите, което постепенно обхвана китките и целите ръце. Започнаха да се схващат и краката, особено силно в коленете и бедрата. В това състояние бях почти през цялата сесия, но усещането в никакъв случай не беше неприятно. Вътрешно бях спокойна. Когато започнах да забавям дишането, в дланите ми се появи усещане за течаща около тях вода.

Трета сесия

Отново започна схващането на ръцете и краката ми. Особено в ръцете беше толкова силно, че китките ужасно ме боляха. Когато малко забавих дишането, ръцете и краката ми изчезнаха. Цялото ми тяло сякаш се превърна във вода. В същото време бях в пълно съзнание, знаех къде се намирам. Изпитвах невероятно спокойствие и в същото време - еуфория.

Четвърта сесия

След обичайното схващане на ръцете и краката, което продължи около половината сесия, пулсът ми се усили. Не като скорост, а като сила - стана много по-мощен. Усещах го в цялото си тяло. Аз цялата пулсирах, не само сърцето ми. Премести се към стъпалата ми, сякаш нещо огромно пулсираше до тях. След това започнаха да пулсират отделни части от тялото ми, матката и долната част на кръста ми, слънчевият сплит, гърлото, гърдите. Няколко дни след тази сесия усещах пулсации в отделни части на тялото си - в опашката, в основата на гърба, в слънчевия сплит и в гърлото.

В.И., София

ПСИХОТЕРАПЕВТ