Реални преживявания на хора от холотропни сесии

Днес беше първата ми Рeбъртинг сесия. В началото се отнасях скептично към способността си да се отпусна, да следвам всички стъпки и да се потопя дълбоко, без вътрешна съпротива.

Кинча ме инструктира подробно за начина на дишане и получих всички необходими напътствия. Започнах да дишам и почувствах леко замайване, а после и засилващо се схващане в ръцете и краката, както и болка в дланите, която бързо отшумя. Ръцете ми се извиха по особен начин и останаха в това положение по време на цялата сесия. В съзнанието ми изникнаха няколко сцени от живота на индианците (може би под въздействие на музиката. После почувствах силно схващане и тежест в диафрагмата и имах чувството, че се задушавам. В този момент усетих успокояващата ръка на Кинча върху челото си и дишането ми се нормализира.

В следващия миг пред мен стоеше висока, ефирна и бяла фигура на мъж (светец или ангел), който ме гледаше благо и ми даваше подкрепа. Всичко бе красиво, обляно в светлина и нежни цветове. Имах възможност да задавам въпроси и в душата си изпитвах огромна благодарност. Усещах дишането си в единен ритъм с музиката.

Пред очите ми бързо минаваха образи и картини, някои от които не успявах да осъзная. На няколко пъти виждах каменна къща с дървена врата, за която се питах какво представлява и дали не трябва да надникна вътре. Някой ми каза, че е още е рано да отворя вратата.

После видях много от близките и приятелите си, като всеки бе асоцииран с по една дума: „любов", „прошка", „свобода"... Изпитах силно желание да простя на майка си, а и тя на мен, исках взаимоотношенията ни да се подобрят. Очите ми се насълзиха, а тялото ми трепереше. Често виждах и любимия си мъж, който ме успокояваше и ми говореше. Когато се оглеждах наоколо, виждах красиви природни сцени и цъфтящи дръвчета. Изпитвах също така силен глад.

Постепенно започнах да „изплувам" и да успокоявам дишането си. Схващането на крайниците ми започна да намалява и постепенно изчезна, като отстъпи място на вътрешен мир и спокойствие. Когато отворих очи и се изправих видях, че неусетно е изтекъл цял час. Чувствах приятна физическа умора и вътрешно равновесие.

В. Д., Пловдив

Намерих Кинча в интернет. Когато се видяхме, поговорихме доста и аз бях твърдо решена да се оправя от моите пристъпи на паника, а на следващата ни среща започнаха моите прекрасни изживявания. Независимо дали преживяното по време на сесията беше щастливо или тъжно, накрая се чувствах като преродена и заредена с енергия. След една седмица спрях да пия лекарството си и се чувствах много добре.

При мен физическите усещания и визиите вървяха ръка за ръка. В началото имаше изтръпване на почти цялото тяло, по-нататък - на отделни части. Имах много интересни и емоционални сесии, но сега ще разкажа само за една, макар че всички са достойни за споделяне:

Виждам Червената скала (Ayers Rock) в австралийската пустиня, но я наблюдавам от високо. Не летя, но съм над земята. После виждам една картина - изгрев, която бях нарисувала на съпруга ми. Учудена съм, че я виждам и я усещам така, сякаш съм в нея. Разглеждам се и разбирам, че съм орел, само че нарисуван, стилизиран като индиански тотем. Така описано звучи доста "постно," но думите не стигат да се опише преживяването на красота и свобода, което ме изпълваше през време на цялата сесия. По-скоро, ако можех да направя видео... но пак щеше да има едно липсващо звено - душевната емоция.

Една моя приятелка ходи при психоаналитик - може би е добре, аз не съм била и не знам. Но ако искаш бързо подобрение и да видиш светлината в края на тунела - ребъртингът е методът. Дори и да не страдаш от нищо, пак е добре да се прави, защото след това усещането за живота е друго - много, много по-хубаво!

М. Г., Аркадия, Калифорния, САЩ

Въведение към релаксирано състояние, музика, която е позната, тялото натежава, като преди сън, дишането е забавено. Усещам леката ръка на Кинчa върху челото си. После започва друга музика, с изразена динамика - разбирам, че трябва да „дишам". В този момент дишането, усвоено в йога практиката ми пречи, но Кинча просто ми показва какво трябва да правя. Ето, че нещо започва да се случва...

Върховете на пръстите ми изтръпват, изтръпването бързо пропълзява, обхващайки горни, долни крайници, после цялото тяло. Започват болезнени мускулни контракции, които не мога да управлявам, сякаш наложени ми неизвестно как, но които мога само да регистрирам, не и да управлявам. Усещам болка, хипертонус на мускулатурата, който е толкова силен, че преживявям усещането, че всеки момент костите на китките ми ще се счупят. Долните крайници и тазът ми също са обхванати, както и шията и лицевата мускулатура.

В някакъв момент Кинча проверява гръден кош-диафрагма-дихателна мускулатура, която обаче е свободна и незасегната. В състояние съм да регистрирам всичко, което се случва. Ръцете се повдигат рязко нагоре, сякаш пуснати от пружина и докато непроизволните движения в посока нагоре и надолу към тялото продължават, аз усещам, че те вдигат със себе си широки мантийни ръкави от светлинна енергия - много интензивна, бяла светлина.

Постепенно болката в ръцете затихва, вече мога леко да движа китките си, макар че са необичайно изкривени. Все още в силен хипертонус, ръцете ми леко се изправят и усещам широки потоци от енергия да струят през върховете на пръстите ми. Веднага разбирам, че мога да разширявам и стеснявам тези потоци, или пък да ги превърна в два светлинни меча, което и направих. Опитах малко да си поиграя с тях, разбирах, че с това, което струи през ръцете ми, могат да се правят различни неща, даже ги раздвижих и почнах да опитвам по-прецизно насочване, но не попитах какво да правя с този инструмент, с който се бях сдобила.

Описваните преживявания нямат изразената в ежедневието последователност, по-скоро може и да са едновременни в различни точки или нива. Чух познат глас, сякаш да ме успокои, който ми каза: "Имаме две деца". В този момент, пред мен застанаха две същности, едната веднага излезе напред, а другата сякаш боязлива и срамежлива, застана успоредно и малко по-назад. Тези същности ми се представиха, дойдоха при мен само като енергия, нямам описание за тях.

Движенията на ръцете продължиха и забелязах, че и лактите и раменете се огъват неестествено и искат да придобият формата на криле. Дойде само една дума - „нежност" и усещане за хиляди нежни перца, които покриват горната част на ръцете-криле. Едновременно с това, процесът, който преживявах като втвърдяване на тялото продължаваше и постепенно си дадох сметка, че това е промяна на формата, тялото ми започваше да се превръща в кристал. Цялата структура се стремеше към оформяне на лебед от зелен кристал, от най-нежното и същевременно наситено зелено и в този момент чух (или в мисълта ми дойде идея) за пръстен със зелен камък. Много усърдно се стремях да завърша лебедовата кристална трансформация, но като че ли краката ми приличаха по-скоро на две кристални шишарки и пречеха на птицата.

Около мен имаше неперсонализирани същности, добронамерени, които ме насърчаваха без думи. В този цикъл чух ясно само думите: „нежност" и в даден момент от трансформацията - „сила". И така, едновременно усещах зеления кристал в конкретна форма отвън, и клетките ми отвътре, без цвят, а просто като отделни малки кристали, и в същия момент образуващи единна, прозрачна структура.

Преход в нов цикъл... Позната музика. Тялото ми вече е пластично и гъвкаво, започва да танцува сред някакви воали, за малко се мяркат шалвари в ярък оранж. Много ръце едновременно правят движения като многорък Шива, всичко е като многолентова пулсираща спирала, в този момент тялото е Танц, умът е Танц и чрез този Танц пишеш, говориш, изразяваш неизразимото, на което само можеш да се радваш и да го приемаш.

Още един цикъл... В този цикъл танцувам с цветове, тялото е някъде там. Ръцете се вдигат, за да създадат едно определено пространство, просто „опъват" много фина материя помежду си, създавайки сферичен свят на нежно избухващи лотосови цветове.

И тук се случва едно прекрасно изживяване на любов и благодарност - отправям ги към ангелските същности, които са с мен и ме подкрепят, може би към някой невидим, а също и към онзи успокояващ глас от първия цикъл, който ми показваше децата; благодарност към Кинча и някакъв непреводим разговор с нея. Усещам физическото си тяло напълно потопено в някакъв флуид и знам, че май трябва да се връщам в триизмерния свят...

Р.С., София

Кабинет по холотропна трансперсонална психотерапия