Реални преживявания на хора от холотропни сесии

Малко след началото на сесията видях орел, който се рееше, разперил големите си крила. Обърнах се и навсякъде около мен се простираше една безкрайна пустиня. Пясъкът блестеше, облян от слънчевите лъчи. Бях застанал на един голям кръстопът, като само на едно от разклоненията имаше стрелка и то без какъвто и да било надпис. Знаех, че трябва да избера един от всички пътища. В този момент изпитах силна завист към орела, който можеше да види отгоре кой път накъде води.

Около мен започнаха да се появяват чувства и преживявания, които дадоха началото на черно езерце, обгръщащо краката ми. Те започнаха да затъват все по-дълбоко в тинята. Съставките на черната вода бяха чувството за малоценност, завист, омраза към себе си, гняв, яд, чувство за вина и още много, неопределени. Водата се опитваше да ме засмуче към един тунел, от който идваше тя. Оцветен в черно, червено и синьо, той се открояваше в пустинята. В този момент се появи моето дяволче (чест герой на виденията ми по време на ребъртинг) и застана на входа, като го препречи с копието си, за да не мога да мина. Изглеждаше много сериозен. Отказах се да минавам оттам.

Тогава ме връхлетя чувството на омраза към себе си затова, че не знам толкова много неща, заради което не съм успял; че не мога да помня добре и ми изневерява паметта, което също е предпоставка да не съм успял; че не мога да научавам нови неща и не ги приемам; че нищо не съм постигнал с това, което знам; че се чувствам изостанал в сравнение с много хора, заради това, което те знаят и помнят, а аз - не... Чувството за малоценност бе толкова голямо, че аз се почувствах едно дребно човече пред него и започнах да се самосъжалявам. То се изправи от езерцето като един голям черен облак, огромен великан и започна да ме мачка.

Изведнъж ме изпълни ярост и като стъпих здраво върху пясъка във водата, се изправих да се бия. Блъсках наляво и надясно, въпреки че гонех облак и ударите ми попадаха във въздуха. Не след дълго обаче той започна да се смалява и да се отдръпва към черната вода. Аз се уплаших, че съм много лош, стана ми много гадно и чак се намразих.

В този момент, до табелата се появи моето „бяло Аз" (друга основна фигура от сесиите), въртейки кълбо на пръста си. То оприличаваше това кълбо на неговия свят, и демонстрираше как може да го върти на пръста си, докато аз съм затънал в моя свят - блатото. Орелът кацна на топката и започна да ми обяснява, че е мой приятел и иска да ми помогне, и че няма смисъл да искам да съм като него, защото той е орел, а аз съм човек. Обеща да ме насочва в търсеното на вярната посока. Аз се успокоих малко. Исках да се чувствам като тях - щастлив и свободен, изпълнен с жажда за живот и енергия.

В този момент сякаш се разделих на две. Лявата ми половина си стоеше в тялото, като краката продължаваха да бъдат в езерцето, а другата ми част лежеше на пясъка. Чувството на себеомраза и комплексът за малоценност пак набраха сили и започнаха да ме обхващат, но само лявата половина на тялото. Лявата половина на мозъка ми чувстваше болката, която те предизвикваха. Черният облак ставаше все по-голям и започна да се увива около мен. Тогава дясната ми половина се върна и събрах сили да се боря. Станах по-силен и с няколко удара прогоних черния облак пак обратно в езерцето.

Междувременно, „бялото ми Аз" продължаваше да играе и да върти кълбото на пръста си. Орелът стоеше отгоре и гледаше битката, в която участвах. Табелата беше изчезнала и незнайно откъде се бяха появили планини от пясъчни скали, които ни обграждаха. На техния фон се открояваше единствено тунелът, пред който стоеше дяволчето и препречваше пътя с копието си. Усетих как се отделям от тялото си, но само дясната ми половина. Седнах на един бял облак и започнах да наблюдавам тялото си отстрани. Върху него все още имаше остатъци от черния облак - мухи, пиявици и мравки. Мухите започнаха да отлитат. Пиявиците се спускаха една по една към водата в езерцето. Мравките бяха последни и се сливаха с пясъка. Цялата ми лява половина беше изтръпнала, а отдясно нищо не чувствах. Аз бях на белия облак и бях спокоен - знаех, че този път победих.

Тогава, от езерцето излезе чудовището на завистта. Започна да ме обгръща и целеше да влезе в мен. Тялото ми се бореше срещу завистта и нямаше да я пусне вътре, но не исках да се бия, тъй като бях изтощен. Тя се опитваше всячески да проникне в мен, но аз не се поддадох. Реших да вляза в битка с нея следващия път. Не след дълго тя се отказа и се спусна обратно във водата. След това настъпи спокойствие, което беше и голямото ми желание в онзи момент.

П.Д., София

1 сесия:

Вдишване, издишване... Започва силно изтръпване на долната устна и схващане на долната челюст. Долните крайници и тазът натежават много силно, а останалите части от тялото - по-слабо. Усещането е многопластово - казва ми се, внушава ми се, че започва прочистваща работа. Започвам да „изричам" молитвени мисли: „Благославям Бог...". Чувствам, че тялото ми се пречиства от всичко неподходящо. Премахват се болките във врата ми. Внушението е, да продължа следващите сесии като молитви. Това е добре.

Продължавам с „изричането": „Бог да ме благослови и всички в мен и извън мен да разбираме волята му и да я изпълняваме..." - в същото време започват да вибрират участъци от тялото ми - клепачи, колене, всички вътрешни органи. Разплаквам се. За моя голяма изненада (аз не споменавам конкретни имена, когато се моля), идва молитвата: „Господи, благослови Кинча да помага на хората." Точно тогава, тя идва и слага ръка на челото ми, а с другата ме хваща за ръката. Започват най-силните вътрешни вибрации в тялото ми и сякаш потоци енергия изтичат през ръцете ми.

Постепенно вибрациите и „излъчването" утихват. Тогава започва изтръпване на таза и краката ми и сякаш издишвам през цялото си тяло, най-силно през долните крайници. Раздвижвам се постепенно и установявам, че до този момент, краката ми са били изпънати в шпиц. Нормализирам дишането и ставам. Усещам лекота в тялото, като след фитнес. Няма ги болките във врата и онова схващане, с което почти се бях примирила и го отдавах на възрастта. Няма ги и болките в гърлото, които продължаваха вече повече от два месеца.

2 сесия:

Отново започва натежаване на тялото, но изтръпването и схващането са по-леки. Внушението е, че вече сме работили за прочистване на половата и отделителната системи, а сега работата ще е съсредоточена върху сърдечносъдовата система и главата. След първата сесия се появи силно главоболие, което обаче не ме изненада, защото съм свикнала да ме боли глава с дни.

Днес няма да имам главоболие, е обещанието (вярно е!). Отново изричам молитвени мисли, като питам защо се случват така нещата в живота ми и какво трябва да правя. Имам видения как и къде съм се срещала с близки и познати. Внушава ми се, че всички сме направили дотук каквото и както трябва, че аз съм си носила достатъчно кръста и вече мога да си отдъхна - предоставя ми се всичко необходимо. Като завършек, пречистваща енергия преминава през мен и като че ли се излъчва от цялата повърхност на тялото ми. Усещам се освободена от всички болки.

Й. Й., Габрово

Отново е петък. Кинча ме посреща, настаняваме се и аз се опитвам да разкажа вълненията, притесненията и емоциите си от изминалите дни. Разговорите с нея ми действат съживително и успокоително - карат ме да се чувствам по-добре. Днес тежестта в гърдите ми е по-голяма от друг път. Сълзи се появяват в очите ми веднага, щом заговоря. Според Кинча, това е тъмнината преди разсъмване...

Време е да легна, очаквам като малко дете да бъда завита, очаквам да чуя музиката. Затварям очи и оставаме само част от мен, ръката върху челото ми и музиката. Отпускам се, не мисля. После започвам да дишам. Почти веднага крайниците ми изтръпват, по-късно усещам трептения в стомаха, челюстта ми се схваща. Това обаче въобще не ми се струва притеснително и продължавам да дишам.

В съзнанието ми притъмнява, после става светло, после започвам да чувам въпроси, идващи от мен: Защо се роди? Защо поиска да умреш?... Става ми мъчно и започвам да плача, а докато плача, гласове, стаени чувства, прикрити действия изплуват и разбирам толкова много! Получавам отговори, осъзнавам и приемам чувства, скрити дълбоко в мен, сдобрявам се със свои постъпки. Плача и сякаш започвам да ставам по-лека и по-лека...

Трудно е да се обясни Ребъртинг сесия. Тя е изживяване, далечно от рационалното мислене и думите. Факт е обаче, че след тази сесия спрях да пуша цигари - просто се почувствах отвратена от тях, а винаги ми е харесвало да пуша... Факт е, че през последните дни общувам по-спокойно. Самооценката ми се е повишила и преобладаващите ми мисли са оптимистични. Продължавам да ребъртирам, за да затвърдя постигнатото.

М. В., Бургас

ПСИХОТЕРАПЕВТ