Реални преживявания на хора от холотропни сесии

Днешната ми сесия се състоя от две части - „черна" и „бяла", „зло" и „добро". Обикновено, реакцията на тялото ми започва доста бързо (може би след секунди), но тогава се позабави. Даже в един момент си помислих, че нищо няма да се получи. В крайна сметка, не само се получи, но беше едно невероятно, неописуемо преживяване.

Първата, „черната" част започна с леко (за разлика от предишните пъти) изтръпване на крайниците, основно ръцете. В съзнанието ми изплува случка отпреди 12 години - опит за изнасилване. Видях мястото, човека. Разплаках се; всичко беше черно, непрогледна тъмнина. Изтръпна ми и коремът, имах чувството, че не мога да дишам. Бях парализирана цялата. Чувах инструкциите - движи се, дишай, но за известно време не бях в състояние да ги следвам. Не можех да помръдна. Усещах, че дясната ми ръка се издига и отпуска на леглото, в ритмични движения.

След като поплаках известно време, стигнах до връхната точка на този цикъл - прозрението: „Не съм виновна, не съм виновна! Пускам те на свобода, в този момент, с теб се разделяме!" (с човека, който се опита да ме изнасили). След толкова много години, аз си дадох опрощение. През цялото това време, стотици, дори хиляди пъти се питах дали наистина не бях виновна аз, дали аз не предизвиках този човек с нещо. Сега вече зная, убедена съм, то е част от мен - НЕ СЪМ ВИНОВНА ЗА НИЩО! Каквото и да направи човек, никой няма правото да упражнява насилие върху него. Последва спад в усещанията ми и към края, спонтанно си казах, че се обичам. Обичам тялото си, обичам себе си. За първи път в живота ми. Тялото, което е подлагано на безчет диети, тъй като никога не съм го харесвала, камо ли обичала.

Започнах отново да дишам, за следващия цикъл. Изведнъж тъмнината изчезна, отстъпи място на светлина. Мека, жълта, красива, изпълваща целия ми взор светлина. Tогава се появиха птиците - две красиви птици, тя и той. Символът на хармонията и разбирателството. Олицетворение на щастието. Макар и безмълвни, между тях цари пълно единомислие и разбирателство. Летят над безкрайна зелена поляна, обагрена с жълти и лилави цветя. Небето е прекрасно синьо, безоблачно и чисто. Необезпокоявани от нищо, птиците изпълняват волния си танц и постепенно започват да се издигат все по-високо. Постепенно се издигат над Земята и навлизат в пространство, също много светло, но от бяла светлина.

И тогава се появи Той, Бог. Приличаше на дух от детските филми - с глава, но тяло, сякаш покрито с чаршаф. Носи се из въздуха - ефирно, леко, сякаш изпълнява някакъв танц. И в този момент тя и той се сляха в едно. Заприличаха на Него и се включиха в танца Му. Танцуваха в синхрон, на дистанция един от друг. Чувствата, които изпитвах в този момент, са просто неописуеми, неземни. Дори и в момента, когато си записвам преживяното по време на тази сесия, треперя цялата. Спокойствие, невероятно спокойствие и блаженство. Красота. Абсолютното щастие. Всичко най-прекрасно на света, слято в едно, претворено точно в този момент. Притаих дъха си - исках тази среща, тези емоции и усещания да продължат възможно най-дълго. Беше ми изключително хубаво на душата. Имах усещането, че тялото ми е безкрайно леко, сякаш нематериално и се издига над кушетката.

И тогава казах: „Господи, моля те да изцериш детето ми!" (което в този ден се разболя и бях притеснена). А той ми отговори: „Довечера, когато се прибереш, вече ще е здраво". Дори за миг не се усъмних в думите, вътрешно бях убедена, че това ще се случи. Така и стана.

Усмихвах се; очите ми се въртяха изключително бързо, неволево - сякаш щяха да излязат от орбитите си. През цялото това време чувах да свири пиано. Усещах лявата си ръка да извършва движения, наподобяващи свиренето на пиано. Това е моя мечта от детството, която по ред причини, до този момент, не съм осъществила.

Постепенно слетият образ на птиците започна да се разделя по средата и те отново се обособиха като две самостоятелни същества. Бог и белотата около Него започнаха да се отдалечават, а птиците заслизаха плавно надолу, докато достигнаха зелената поляна на Земята.

След като си отворих очите, Кинча ми каза, че изражението на лицето ми било такова, сякаш съм в рая. По-точно попадение не би могла да направи! Също така ми каза, че когато ме е докоснала по челото по време на втората част от сесията, й се е доплакало. Тя също усетила енергията, с която бях изпълнена.

След това преживяване, всичко ми се струваше малко, нищожно. Дори на другия ден се сетих, че не съм яла почти 24 часа! Просто бях забравила! Това ми се случва за първи път и е направо невероятно! Заредена съм с много енергия, не ми се спи, не чувствам нито глад, нито умора...

М.К., София

Започнах да дишам. Слушах музиката и усещах как този ритъм навлиза дълбоко в мен. Бях много спокойна. Вдишвах отривисто и равномерно и след известно време усетих, че при всяко вдишване, пред мен сякаш се отваря по едно светло прозорче. Като че ли бавно се движех в един тунел, състоящ се от множество прозорчета, разположени едно след друго. "Влязох" сравнително бързо.

Първото нещо, което се случи беше, че се озовах на едно светло и чисто място. Някаква ведрост се излъчваше отвсякъде. Беше даже някак прозрачно и леко трептящо. Аз просто си стоях там, съвсем спокойна и тиха. Усетих как започвам да се отпускам. Ръцете ми започнаха бавно да се издигат нагоре, което ми се е случвало и в други сесии. Точно по онзи особен начин - сантиметър по сантиметър нагоре. Понякога е дори малко странно - прилича на движенията на робот. Питам се дали мога да контролирам това движение, дали ако искам мога да го спра и да върна ръцете си долу. Но истината е, че то просто се случва и аз нямам никакъв контрол над този процес.

Точно, когато бях издигнала ръцете си до средата, се случи нещо. Внезапно и много силно усетих присъствие. Не виждах образ, но чувствах, че там има някой и този някой иска да ме прегърне. И той всъщност го направи. Прегърна ме, но не физически, по-скоро някак си ме обгърна - за кратко, с много любов, почти незабележимо, но остави много силно чувство в мен. От тази внезапна емоция в очите ми бликнаха сълзи. Събраха се като две локвички в ъглите на очите ми и когато по-късно се изправих, те се изтърколиха, като перлички, надолу по бузите ми. Веднага след това вече не усещах присъствието. Отиде си, но остави в мен дълбоката увереност, че тази прегръдка ще ме пази завинаги. Усещах едно особено спокойствие и му се оставих напълно.

Малко по-късно в сесията усещанията ми станаха по-интензивни. Нещо се опитваше да ме изтегли в едно светло пространство, откъм горната част на тялото ми. Даже усещах леки вибрации в областта на главата, но не беше болезнено, по-скоро странно. После се оказах в някакъв водовъртеж и докато си мислех какво е това, изведнъж „изплувах". В момента, в който отворих очи, в главата ми започнаха да се реят разни мисли. Гледах небето през прозореца на кабинета и си мислех колко е хубаво, че мога да виждам тази светлина, да се радвам на слънцето и синьото небе, колко съм щастлива, че довечера ще видя децата си и колко ми липсват сега. А, гладна съм, как добре ще си похапна след сесията... Кинча си е облякла жилетка... хубаво, защото е хладничко и може да се простуди...

В.Г., Самоков

Дишам така, сякаш въздухът всеки момент ще свърши и бързам да напълня всяка клетка с кислород. След няколко секунди изтръпва цялото ми тяло, от връхчетата на пръстите на краката до косата, всеки неврон е възбуден и тръпне. Ръцете ми се сковават и замръзват, лицето ми е със смешна гримаса. Нямам власт над тялото си. Контролирам само притока на кислорода...

И точно в този миг, усещам как минавам отвъд границата на реалното - влизам в измерение, в което няма време и пространство. Пред очите ми, като филм, на бял екран, се явяват героите от живота ми, един по един влизат и излизат през отворената врата на съзнанието ми. Всички, до един, ме разплакаха. Баща ми ме преби до смърт, майка ми стоеше безпаметно пияна и гледаше безмълвно.

В един момент започнах да се завирам в дупка - дупка в тъмното. Исках да избягам от светлината и да се натикам в най-тъмното място на света. Успях. Свих се в ембрионална поза и стаих дъх спокойна. В следващия момент видях едно бебе, съвсем наблизо. Дори имах усещането, че сме в една дупка, но не бяхме. Исках да го стигна, мъчих се да го доближа и прегърна, но се оказа, че то всъщност е в друга дупка. Не успях да го стопля... Имам ужасното чувство, че не беше съвсем живо. Беше толкова близо до мен, исках да свием заедно телата си едно до друго, но не успях да се доближа достатъчно, имаше преграда между нас...

Всъщност, в малко по-ужасната действителност на моя живот, има едно такова бебе, останало неродено, момче или момиче, брат или сестра, не зная. Отишло си е от този свят, без дори да се роди, малко след моята поява на белия свят. Плаках толкова много, че изплаках очите си. В най-интензивните моменти от сесията, Кинча ме прегръща, държи ръцете ми и сякаш ми казва: "Не си сама, аз съм тук и ще те измъкна от този ад"...

Правих и любов. Правих любов с човек, когото обожавам, а нямам нито сила, нито право да поканя в живота си. Дали си е отишъл от мислите ми? На следващата сесия ще разбера...

Д.И., Варна

ПСИХОТЕРАПЕВТ