Реални преживявания на хора от холотропни сесии

Тази секция на сайта идва да отговори на големия интерес към това, какво истински се случва по време на една холотропна сесия. Нека обаче съдържанието не става база за конкретни очаквания - помнете, че всеки човек е различен и всяка Ребъртинг сесия - също. Текстът по-долу е описание на моя лична Ребъртинг сесия, случила се в началото на холотропната ми практика, която имаше особено значение за мен и остави траен отпечатък върху по-нататъшния ми живот. На следващите страници можете да прочетете автентични преживявания на хора, дошли в кабинета ми по най-различни поводи, намиращи се на най-различни етапи от пътуването към себе си. Обединява ни положителната перспектива, която Ребъртингът внася в живота ни, а нейните проявления са уникални за всеки от нас.

Сесията ми по Ребъртинг започна отново със спазми в ръцете (т.нар. акушерска ръка) и устата. Много бързо изтръпването се разпространи по цялото ми тяло, докато в един момент почувствах, че съм като в гипсово корито - цялата схваната. Усещах, че не бих могла да мръдна и едно мускулче. Единственото, което се движеше в мен, бяха гърдите ми, които дишаха и то, сякаш някой друг дишаше с тях. Преди да започна да се занимавам с холотропно дишане, имах големи притеснения да не започна да се задушавам по време на сесия. Тогава, с учудване и радост установих, че схващането няма нищо общо със способността ми да дишам, че дишането ми зависи изцяло от мен и каквото и да става, нищо лошо не може да ми се случи.

Ръцете ми, като че ли движещи се по собствена воля, се свиха върху гърдите ми, а после се изпънаха встрани, така че започнах да наподобявам Христос на кръста. В този момент, моят партньор хвана ръцете ми и тогава почувствах, че съм имала огромна нужда точно от този контакт, въпреки че преди сесията бях убедена, че не искам да бъда докосвана. Оттогава нататък, почти през цялата сесия, не се разделих с тези ръце.

После, очевидно преживявайки епизод от вътреутробното си развитие, бях обърната настрани, свита, с усещането, че не мога да намеря място на ръцете си. Дискомфортът ставаше все по-голям и изпитах нужда да си извивам ръцете, особено дясната, по крайно неестествен начин. След малко се обърнах по корем и започнах да изпълнявам сложна поредица от движения, която асоциирах с някаква ритуалност, държейки през цялото време ръцете на партньора си. Поредицата имаше своята кулминация в момента, в който заровила лице в дланите му, застинах сякаш в благоговение и молитва, просната в краката на нещо божествено.

На един следващ етап, отново усетих, че ръцете ми се схващат и отново не мога да им намеря място. Този път, както лежах по корем, ръцете ми се свиха на гърба и почувствах нужда партньорът ми да седне върху мен и да започне силово да ги извива. В ума ми сякаш просветна картина на оградено с тел пространство, а аз сякаш пропълзявам под нея, после асоциацията се смени с усещане за измъкване от тясна дупка, за да мога да дишам по-добре. Тъй като по време на тези преживявания аз бях започнала наистина да пълзя към стената на помещението, стигайки до нея, започнах да я бутам с настървение. След известно време в (безплодни, разбира се) опити да отстраня стената от пътя си, усетих огромна умора, обхвана ме отчаяние и капитулирайки, се разплаках с глас.

Това беше краят на сесията. Завършвайки я, изпитах силни чувства на обич и благодарност към партньора си и желание да го прегърна, което и направих.

ПСИХОТЕРАПЕВТ